Детската травма вреди на обществото – защо нашите лидери не го признават?
Преди двадесет и пет години изследване на Центъра за надзор и предварителна защита на болесттите (CDC) на Съединени американски щати разкри, че в Съединените щати Състоянията, травматичните житейски прекарвания през детството и юношеството са доста по-чести, в сравнение с се очакваше. Участниците в това изследване бяха най-вече бели, от междинната класа, добре образовани и с добра здравна застраховка, само че все пак единствено една трета от тях не оповестяват за съществени неподходящи прекарвания в детството. В останалата извадка по-голямата част са претърпели две или повече ужасяващи събития в детството. Последвали научни отчети от 96 страни демонстрират, че в международен мащаб над половината от всички деца – един милиард девойки и момчета – са изложени на принуждение всяка година.
Защо това е значимо? Хората с история на контузия в детството са уязвими да развият голям брой проблеми, в това число компликации при концентрацията, прояви на яд, суматоха, меланхолия и компликации с приема на храна, медикаменти и сън, както и по-високи равнища на хормоните на напрежението и понижени или нарушени имунни реакции. Изследванията в региона на неврологията поредно демонстрират, че контузията в детството трансформира мозъчните системи, отдадени на оценката на относителния риск от това, което се случва към нас, и предизвиква компликации при регулирането на прочувствените реакции през целия живот.
Въпреки водачеството на Световната здравна организация (СЗО) в определянето на насилието против деца като световен приоритет на публичното опазване на здравето и многочислените изследвания през последните 30 години, излагащи опустошителните резултати от контузията в детството върху психическото и физическото здраве, резултатите от излагането на принуждение остават значително непризнати и без запаси в учебните системи, детските организации, медицинските клиники и наказателноправната система.
На хоризонта се задава късмет да изправим това неуважение. През ноември 2024 година държавното управление на Колумбия – в партньорство с държавното управление на Швеция, СЗО, УНИЦЕФ и специфичния представител на Генералния секретар на Организация на обединените нации за преустановяване на насилието против деца – ще бъде хазаин на Глобална министерска конференция за преустановяване на насилието против деца. Първото по рода си сливане на всички 194 страни, с цел да се признае мащабът и тежестта на въздействието на насилието в детска възраст и да се стартира ориентиране на по този начин нужните запаси за ускорение на дейностите.
Фактът, че това е първото по рода си световно съвещание на министрите по въпроса и че той значително се смята за приоритет на политиката от трето равнище, е стряскащ. Отдавна е нужен отговор, съпоставим с предизвикването, което съставлява предотвратяването на насилието в детска възраст.
Отдавна и недалновидно; изследването на CDC заключава, че насилието в детска възраст е най-скъпият проблем за публичното здраве в Съединени американски щати, като пресмята, че общите разноски надвишават тези от рак или сърдечни болести. Изчислено е, че изкореняването на насилието в детска възраст в Съединени американски щати ще понижи общото равнище на меланхолия с повече от половината, алкохолизъм с две трети и самоубийства, тежка корист с опиати и домашно принуждение с три четвърти. Освен това, предотвратяването на излагане на принуждение и корист би повлияло доста на представянето на работата и доста ще понижи потребността от отнемане от независимост. Всъщност към 95 % от насилствените пандизчии страдат от детски прекарвания с принуждение и малтретиране. Това, несъмнено, не се лимитира единствено до Съединени американски щати, само че е от голяма важност за децата по целия свят.
Когато хората приказват за излагането на деца на принуждение, те са склонни да се съсредоточат върху това, което се случва отвън дома: по улиците, в учебно заведение, в бежански лагери и в разкъсвани от войни общества. За по-голямата част от децата обаче контузията стартира вкъщи, от ръцете на членовете на личното им семейство. Както физическото, по този начин и половото принуждение от страна на болногледачите имат опустошителни последствия.
През 1987 година Франк Пътнам и Пенелопе Трикет от Националния институт по психологично здраве започнаха първото надлъжно изследване на въздействието на половото принуждение върху развиването на девойките, което продължава към този момент 35 години. В съпоставяне с девойките от същата възраст, раса и обществени условия, полово измъчваните девойки страдат от редица надълбоко негативни резултати: компликации при ученето, меланхолия, затруднено полово развиване, високи равнища на затлъстяване и самонараняване. Те са напуснали учебно заведение с доста по-висок % и са имали по-сериозни медицински болести. Това изследване, както и доста други като него, акцентират действителността, че поддръжката за висококачествени ранни грижи е извънредно значима за попречване на физически, обществени и психологични здравословни проблеми, без значение от контузиите, които се случват отвън фамилията.
Безопасните и защитни ранни взаимоотношения са жизненоважни за отбрана на децата от дълготрайни проблеми. Ако самите родители са източник на страдалчество, детето няма към кого да се обърне за разтуха и за възобновяване на нарушеното биологично действие. Социалната поддръжка е биологична нужда, а не алтернатива, и тази концепция би трябвало да бъде гръбнакът на всяка профилактика и лекуване. Ранното стимулиране и сензитивното родителство са фундаментални за сполучливия напредък и развиване.
Джон Хекман, притежател на Нобелова премия за стопанска система за 2000 година, сподели, че качествените стратегии за ранно детство, които включват родители и предизвикват главните умения на деца в неравностойно състояние, се отплащат повече от това с усъвършенствани резултати. Икономистите са пресметнали, че всеки $, вложен във висококачествени стратегии за домашно посещаване, дневни грижи и предучилищни стратегии, води до икономисване на $7 от обществени заплащания, разноски за опазване на здравето, лекуване на корист с субстанции и отнемане от независимост, плюс по-високи данъчни доходи заради по-добре платени работни места.
След насилието светът се претърпява с друга нервна система. Продължаващото три десетилетия проучване на Мартин Тейчър и неговите сътрудници от Харвард сподели, че доста от мозъчните аномалии, за които се смяташе, че са характерни за разнообразни психиатрични проблеми, в действителност са директна последица от детска контузия и малтретиране.
Етикети като „ меланхолия “, „ опозиционно предизвикателно разстройство “, „ интермитентно избухливо разстройство “ и биполярно разстройство не стартират да се занимават с главните проблеми.
Погрешно етикетиран човек има възможност да стане погрешно третиран пациент. Психичните болести в действителност не са като рака или сърдечните болести: всичко в нас – нашите мозъци, мозъци и тела – е ориентирано към това да бъдем интегрирани членове на обществени групи, способни да споделяме, да се грижим и да си сътрудничим. Това е ключът към нашия триумф като тип и това е, което се разпада при множеството форми на психологични болести. Изключително значимо е да признаем, че доста от нашите модели на държание са резултат от обществените условия и системите за грижа, които оформят мозъците и мозъците ни, когато сме млади, и които не престават да стоят в основата на главната същина и смисъл на живота ни.
Само шест месеца до Глобалната министерска конференция за преустановяване на насилието против деца, уповавам се, че държавните управления признават опцията и нуждата да дадат приоритет на отбраната на децата като по едно и също време вярно и рационално нещо. Стабилността и действието на обществата и жителите на утрешния ден зависят от решенията на държавните управления през днешния ден. Без подозрение държавните управления изпитват фискален напън, само че признаването и съответното финансиране на предварителната защита на насилието в детска възраст ще се окаже стратегическа инвестиция.
Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.
